Relativity

Ако искате да промените себе си трябва да промените средата в която се намирате. Виждате ли, идва един момент, в който си пожелавате разни неща, те се сбъдват (окей!), но на вас не ви е толкова интересно. Не ви е толкова интересно както преди. Може и да сте се самоизчерпали - емоционално, възможно е и биохимичните реакции в мозъка ви да се случват така, че серотонина да не ви е достатъчен... Има един доста подходящ за случаят цитат от "Алиса в огледалният свят", който гласи следното "Трябва да бягаш със всички сили, ако искаш да останеш на същото място". Аз го разбирам като "Всеки ден когато се събудиш да искаш и да правиш повече от предният ден". Правя го, но какво следва да се случи ако дори идеята, че съм обичана вече не ми действа вдъхновяващо? Да, да всеки си има моменти на emptyness и това се случва когато няма повече въпроси, на които да търси отговори, понеже знае, че както въпросите така и отговорите са относителни.

Истината е многозначителна... Как да избираме в какво да вярваме днес, когато това в което сме вярвали вчера не е истина. Ще получим ли еднозначен отговор на многозначителен въпрос и обратната? Или ще спрем с въпросите когато чуем отговор, който ни харесва...

Mind Controooooooool

Считам за напълно възможно да не разберете това, което ще се опитам да ви кажа.

Един път постъпила информацията в съзнанието ви, тя ще си остане там дори и да не го осъзнавате. И един ден, когато изпитане необходимост от логично обяснение за това, което се случва в главата ви, вие вече ще го имате като информация в подсъзнанието ви, където се натрупва и запазва всичко, което някога сте чули, прочели, видели или усетили. Докато подсъзнанието ни е обременено със всичката информация за нас и това, което се случва около нас, съзнанието ни селектира и си борави с ограничен брои житейски факти. По-голямата част от тях са такива, които са жизнено важни за физическото и емоционалното ни самосъхранение или усъвършенстване. Най-важна роля в определянето на това което е важно като информация за нас (според съзнанието ни) играе краткотрайната памет. Тя помни на отрязъци от по 10 минути до 4 часа, в зависимост от емоционалната наситеност на моментните събития. Ако за това време не се е случило нищо важно за бъдещото ни еволюционно развитие, информацията от краткотрайната ни памет се премества по полиците на необятното ни подсъзнание. Съзнанието ни си борави с едва 5% от информацията в главите ни. При екстремни или стресови ситуации е много вероятно да направим грандиозно добър извод или да реагираме непонятно добре, тъй като в такива моменти подсъзнанието формира възможно най-благоприятната за нас възможност позована на персоналният безграничен подсъзнателен опит. Формулираната от подсъзнанието възможност се прехвърля към съзнанието, което я приема и прилага без възражения.

Защо ви кога казвам всичко това? Не знаете, но знаете че ще ви кажа.

Причините са две:

Подсъзнателните влияния, можещи безпроблемно да манипулират съзнанието ни, без дори да го осъзнаваме.

И от друга страна силата на колективното съзнание и респективно колективното подсъзнание, които също могат да бъдат манипулирани. Честито !

P.S. Запазвам си правото да си довърша мисълта в някой от следващите постове :)

Dimensions

Всички ние имаме несподелената нужда в един определен момент да се скрием от всичко и от всекиго. Само така можем да възтановим енергията и целомъдрието си. Да препрочитаме любимите си книги и да пием хималайски чай с много мед в леглото.

Аз открих моето такова място. Но вместо книги и чай, там има ароматни свещи и вино. Слуша се nu jazz до припадък и винаги е по-топло от необходимото. Думата "време" не съществува... Таваните са скосени по най-приказният начин и само едно малко прозорче подсказва, че се намираш в реалността. Влезеш ли веднъж там, думите изгубват значението и смисъла си. Заместват ги погледите и неволните докосвания. Желанието за доминиране изчезва и на негово място с лекота се прокарва неспирен стремеж за изразяване на чувства. Тези чувства създават особен вид емоционална атмосфера, неприсъща за нито едно от познатите ни 4 измерения. Създаваме 5-то. То си е само наше и колкото и да се опитваме, когато сме по отделно не можем да го изградим. Мислите ни се прехвърлят в онзи въображаем свят, за който дори ние нищо не знаем, просто го усещаме и през цялото време се стремим да останем там колкото се може повече...

... Ако искаш да усетиш нирвана трябва да използваш стълбата. Само чрез нея можеш да стигнеш до леглото. Качиш ли се веднъж, времето започва да течете два пъти по бавно, като в онзи филм с Лео Ди Каприо, в който сънуваха в сънят. Ако погледнеш нагоре ще забележиш, че точно над теб има огледало. Сигурно е поставено за да може веднага щом се събудиш да се погледнеш и да се сетиш по-лесно кой си ... А и преди да заспиш отраженията са доста добри. Спомагали по-доброто сънуване.

P.S.

Предполагаме истини, вярваме в лъжи.
Отдавна забравили какво искаме се правим, че не ни личи.
Преструваме се, че сме истински
мечтаем с отворени очи.
Забравили, което е истинско
Отдавна няма кой да ни прости.

Предизборен Избор

Какво ни потиква да направим грешният избор дори като знаем, че е грешен?
От известно време натрапчиво ме преследва темата за избора. Да, знам че той е основата и причината за всичко последващо, че зависи от опита, убежденията и средата и че се измерва с величината - грешки. Изборът има и едно друго свойство и това е предубеденост, а тя от своя страна освен, че е позована на опита, често обича да се изявява като дебилнa наивност. Предубедеността в много случай играе лоша шега на избора. Хем го обърква като му дава допълнително храна за размисъл, хем се отдръпва с думите " еми така е, ама не е много важно, но си го имай в предвид". Много станаха вече нещата, които трябва да имам в предвид. Трябва да имам в предвид, че не винаги ми казват истината или още по-лошо - че рядко ми я казват. И като знам, че слушам за някакви неща, а те рядко са отражение на действителността, предубедеността се натрупва и се отразява на последващият избор.

Above Everything

След пост-а "All in the name of .. Power" сякаш всичко се промени или по-скоро се обърка, или и двете. Попаднах на съвсем нова жизнена линия със съвсем други емоции и закони. Исках нещата да се случат, затова използвах концентрацията си. И всяка ситуация беше урок и след всеки урок малко по малко забравях да бъда себе си. Разбирате ли? Когато прекалено много сте съсредоточени и вглъбени в това нещата да сe случат по някакъв си уж правилен ред, вие се отдалечавате от собственото си "Аз", понеже ставате роб на ситуациите. Интересното е, че същия ден в който публикувах въпросният пост, се появи и отговора на всичките ми зададени въпроси, особено на последния.
Но вижте, днес това не е от значение. Сред всичките тези уроци, най-важният е, че най-доброто нещо, което понякога се налага да направиш е да бъдеш наблюдател. Ако сте в някаква ситуация, от която ви се струва, че не съществува изход... Спокойно! Дишайте с двата дроба... Въображаемо се понесете нагоре, а сега погледнете надолу. Погледнете себе си от ролята на наблюдател, погледнете и проблема. Виждате ли, тревожите се прекалено много. Сега се понесете още малко нагоре (above everything...), сега осъзнавате ли колко по-значими неща има и ви очакват, просто трябва да отместите поглед и да погледнете напред.

Different

We are different!
You said it twice... If you say it once then you think it if you say it twice you believe it... But at the same time looking for me... Message, call, message, call, message, call, good music, strawberry, candles...
When I accept someone as a different I don't bother him...
Well, you know... Perhaps we're really different.

The nature of reality

Letters are the electrons.
Words are the atoms.
Sentences are the molecules.

Psychedelic visions expose spatial relationships
and glistening shapes that span dimensions.

A mind is an endless train weaving its way
through the landscape of reality.

The nature of reality is this:
It is hidden, and it is hidden,
and it is hidden.

The brain is a three-pound mass
you can hold in your hand
that can conceive of a universe
a hundred-billion light-years across.

Even with great scientific strides,
we continue to swim in a sea of mystery...

"Какво значи "IDK" ?" (The Experiment)

С най-добрия ми приятел, почти през вечер се събирахме да обсъждаме какви номера са ни скроили или се опитват да ни прокарат, моя псевдо приятел и неговата псевдо приятелка.
(Да наречем най-добрия ми приятел "А")
Та в продължение на 2 месеца с "А" си давахме конкретни съвети, аз от гледна женска точка, той от неговата мъжка компетентна. И всеки разговор беше психологически анализ на нечия постъпка и реакция. Странното беше, че именно идентичните проблеми ни събраха и ни накараха да действаме отборно срещу "врагът". И се получаваше доста добре, понеже и двамата бяхме натрупали в излишък емоционален запас, който имаше нужда от контрол. Темите бяха разнообразни - колко да изчакаме преди да звъннем, какво да кажем, какво да не кажем, как да го кажем, да си мълчим ли когато разбираме, че ни лъжат ... Нещата и при двамата вървяха със закономерност. Когато мен ме прецакат, след ден два и него... Когато при него тръгне ок и при мен положението става розово. И тогава си го връщаме. Просто, изчислено, заслужено и по план...
Една вечер бяхме на бар, нещата не вървяха ок, нито при мен, нито при него. И решихме да си направим малък експеримент, прост, но функционален. Поръчахме си по още едно питие за кураж и разкош и започнахме изпълнението на мисията. Всеки написа един и същи СМС и го пратихме в един и същи момент. И просто изчакахме да видим, кой от нас ще получи отговор и какъв. СМС-сите гласяха - "Какво значи "IDK" ?" (Отговора е I Don't Know или не знам на бг) и дори да бяха върнали смс с отговор "Не знам", щяхме да им отговорим с " Днес, които и да питам, никой не знае":) Е не се получи точно така, явно сме ги надценили умствено. На "А" му върнаха скучен отговор, тип опит за смешка, а на мен ми звъннаха да ме попитат за отговора и след като 3 пъти го повторих и 2 пъти го обесних пак останах със странното чувството, че съм неразбрана... Всъщност, експеримента трябваше да послужи за установяване на настроения, но дори да беше фиаско, сам по себе си показа два интересни модела на поведение - да искаш да разбереш и да се опиташ да бъдеш забавен...
"А" преустанови контактите си с псевдо приятелката си...
Аз все още задавам гатанки и анализирам...
Поне знам, че проблема не е в моя телевизор и за напред ще знам, че на умен човек се обяснява един път, а на прост - въобще. Но нали знаете, проба-грешка или както Coldplay пеят "If you never try you never know" pleace don't ask me why ... IDK

EQ

Понякога всичко, което ни се случва се свежда до комбинацията от два прости фактора

- какво си си пожелал и

- какво си заслужил ...

Един от законите на Мърфи смело твърди, че "Възможностите често се предоставят в най-неподходящият момент" т.е. в един момент това, което искаш спира да има абсолютното значение, тъй като ти така или иначе ще го получиш в някаква форма, но то ще бъде съобразено и трансформирано спрямо енергията, която си активирал преди това или според това което си заслужил. Често активираната енергия спрямо определено събитие или желание, не се разграничава според това дали е добра или лоша, тъй като доброто и лошото са едно и също нещо, но в различна степен.

Та когато сме предизвикали или създали прекомерено количество от доброто/лошото energy ние не сме направили нищо по-различно от това да развалим равновесието. Представете си го като махало или като игра на тенис... Равновесието къде е? Някъде в средата. Каква е силата там - нулева, съпротивлението - равно, масата - непроменена. Физичните закони, които действат в атома и взаимодействията между отделните атоми са почти същите, които действат и на по-големите обекти... Планети... Галактики...

Като казах галактики се сетих за един парадокс. Предполагам сте чули, че скоро откриха/предположиха какво се намира в центъра на всяка галактика... Какво?! Какво?! ... Черна дупка. И питам нормално ли е като съждение и като смисъл да твърдим, че всичко се върти, обикаля, заобикаля, свлича се, криволичи, сътворява се, твори, мисли, разсъждава, предполага, открива, разбира и иска около една черна дупка!

После ми дайте разумно обяснение как този свят да е нормален, като дори логичните и фактологични неща са комични.

P.S.Надявам се, фактът че повечето постове ги мисля, съчинявам и публикувам след 00h, донякъде оправдава deep прозренията ми. Но той ако човек си е гениален си е гениален all the time... Мъдро и скромно. Cheers

Curiosity

I had a bad feeling, but I didn't stop. I felt that there was something powerful and interesting so I apporoached and decided to check my ability is it real or not. And then i felt two things: 1st That great dissapointment and the 2nd I realize that my curiosity just show me that my intuition was right. That interesting thing was fake.

P.S. Wherever you go and no matter what you think just follow the white rabbit, he helped to Alice to went to the wonderland. He will help you to reach your wonderland too ;)

Относителната вероятност на закономерните екстраполационни случайности

Понеже днес ми е от онези красиви дни, в които преоткрила себе си вярвам и разчитам само положителното в мен и около мен, реших да предам и на вас частица от собствената си положителност, като Ви заявя неподправено и безцеремонно, че "Със всеки изминал ден, всичко става все по-подредено, разбираемо и вдъхновяващо". Самата еволюция го доказва. Нещата се объркват и излизат от релсите и очертанията си, само за да добият по-добра форма и завършеност. Сами по себе си нещата не се променят, променя се начина по който гледаме на тях. Когато премахнем излишните емоции, негативността и стреса, всичко изглежда съвсем просто и разбираемо- както винаги си е било. Просто ние, свикнали да реагираме свръхемоционално, предубедено или с недостатъчна логика, влагаме прекомерен смисъл в прости или незначителни неща, като същевременно си мислим, че ако ги "обогатим" с емоции, те ще станат по-смислени. В крайна сметка се създава излишен потенциал, който изгризва като термит цялата ни съзидателна енергия и я превръща в тор, в която не верее нищо.

...Но всичко е поправимо или поне предвидимо, тъй като относителната вероятност на закономерните екстраполационни случайности, често се предшества от интуицията. Тя сама по себе си е достатъчно силно мерило, което показва липсата или наличието на връзки между фактите и събитията и често дейността и се извършва на подсъзнателно ниво. Съществува едно особено чувство на сладост, от това да предположиш хипотетично дадено бъдещо събитие, като същевременно интуативно знаеш процента на вероятността това да се случи и след това просто да наблюдаваш резултатите. При равни условия, измерими фактори и влияния, резултатите няма как значително да се различават от шаблонният модел.

Важното, което трябва да се знае е, че всичко което се случва сега, се е случвало и преди и ще се случи и в бъдеще, само начина по който го възприемаме ще е различен.

6th Sense, IQ & Plan "B"

След множеството екзистенциални въпроси и последвалите още по-внушителни екзистенциални отговори, не мога да не си позволя разбор и екстраполация на събитията и последвалите състояния от тях. Поставена съм пред едно огромно емоционално противоречие. Всъщност истината е, че както в повечето случай и в този противоречието съм си го поставила сама на себе си, ей така за по- голяма интересносТ и за повече материал за анализ ( нали знаете вече, че новия ми въображаем приятел се казва УотсЪн, а кой е Шерлок сами предположете). Та емоционалното противоречие е свързано с това, че създавам собствени излишни потенциали на базата на незначителни събития, а значителните събития просто ги пренебрегвам, защото са лесно постижими, предвидими и незадоволителни. Проблема във случая е, че постижимите и предвидимите цели, много често се оказват важните и правилните, а като ги пренебрегвам (сещате се) се прецаквам .. И то стабилно...

...Та имах момент в които имах страшно силно предчувствие. Предусещане, което предупреждава толкова ясно, че чак плаши... Дори написах на лист, че "Мразя когато имам лошо предчувствие".. Но нали съм си аз и нали всичко проверявам, реших да проверя дали усещанията ми са правилни. Искам да предупредя, че това е безумие. Предупреждавам също, че тестването на степента на гениалност на шестото чувство, не винаги изисква крайни мерки.
Е, аз реших да използвам доста не типични за мен методи за тестване, като един от методите беше просто да рискувам. Следващият беше да бъда мила (но той много бързо отпадна)... След това последваха няколко от тежката бойна снаражерия, комбинирани с брутално количество психология, психоанализа и малко квантова физика. Вижте, проблема не беше в методите, проблема беше в човека. Проблема беше в любимата ми абревиатура "IQ" и в това, че беше двуцифрено числооооо. И може би и в мита, че спортистите са добри. То има и друг мит (даже май и потвърден) за връзката между спорта и IQ-то, с изключение разбира се на играчите на снукър и шах.

Извода в случая е, че дори да имате някакъв сигнал от кораба-майка и дори да искате да пробвате дали той е верен или не, мили хора, не забравяйте за план Б и за план С и за останалите същото толкова важни планове.

Damn it Watson, you was right!

All in the name of ... power !

Не ме карай да избирам между себе си и теб .. Недей! Защото изборът ми няма да ти хареса... Напоследък най-честата мантра, която се навърта около шареното ми съзнание е "всеки получава това, което е заслужил (с лекото мое допълнение) и нито усмивка повече". По този начин сякаш изказвам собственото си преклонение към Равновесието.. Равновесието като закономерност, като вярване...

... И както си стоиш в уютната стая, ядеш еклери обезпокоен и слушаш как вятъра съска отвън, ти идва една не много приветлива тема за размисъл... "Дреме ли ми достатъчно за някой?" ( и мигновено след това... ) "Защо не ми дреме за никой?" ( и след кратко мълчание следва ултра екзистенциалният въпрос...) "Какво се промени?"... Толкова се радвам .. Да! .. Толкова се радвам когато си задавам въпроси на които мога да отговоря, дори понякога с по повече от един отговор, които естествено зараждат още куп излишни въпроси, изключителен процент от които започват със "Защо", а отговорът им с "Амииии"...

Да се върнем на "Какво се промени?". Поради множество от причини, позитивни и негативни ситуации и събития, набор от опит и информация, вълни от емоции и реакции в мозъка, всеки в различна степен еволюира. Някъде точно и ясно се казваше, че "Крайна цел на Еволюцията е да достигне само до един организъм, и това е да намери "Себе си"."

(Аз обикновено намирам "себе си", кога изгубя "нещо" и търся "нещо" когато загубя "себе си"... ). Представи си го като кръговрат на събитията, като спирала или парабола...

Та в крайна сметка няма кой знае каква нужда от конструктивна логика или от цитати на Фройд, тъй като обощеният поглед върху нещата рано или късно показва, че всичко е: преходно, относително, незадоволяващо и изчерпаемо... И все пак не мога да не се самозапитам : Къде е коня... Ъ-ъ-ъ такова, исках да кажа принца... На кон... Все тая - Who cares ?!

Selfish

Шшш искам тишинка, сега аз говоря!

Не искам нищо от теб, дори и търпение. Вече съм оценила с първите 4 секунди способностите ти. Такива липсват. Анализирала съм всеки детайл. Хмм ... Интересно, но може би недостатъчно. Осъзнала съм какво искам да знам и докъде искам да стигна с теб или без . Не гледай толкова блуждаещо, започвай да измисляш начини за създаване на впечатление. Разбудила съм въображението си, но не се впечатлявай.. Всичко е само в главата ми и може би и там ще си остане, освен ако не искам.

Изгрев

Аз съм тук, за да ти дам това, което не мога, за да ти обещая и да не го изпълня, за да те излъжа точно, когато не трябва... Аз съм тук, за да те гледам в очите и най-добре да изглеждам, когато най-зле се чувствам...Аз съм тук, за да ти припомням нещата, който някой е забравил, за да ти се прииска да заспиш след изгрев... Аз съм тук, за да се променям непрекъснато и всяка следваща промяна да е по-лоша от предишната...

Предполагаемо, предвидимо или предсказуемо

Искаш да ти кажа нещо интересно, нали ?! Да ти припомня нещо велико... Да ти споделя нещо тайно или да ти разкажа за нещо красиво... Искаш да знаеш колко голям и шарен е светът в главата ми, до къде може да стигне въображението ми и колко често мечтая. Искаш да намериш себе си в мен, докато аз все още се преоткривам анализирайки всичко. Искаш да те сваля долу и да ти покажа какъв не трябва да си, а след това да те издигна показвайки ти всичките блаженства, които съзнанието ти може да възприеме и усети. Искаш нещата да са прости, но същевременно загадъчни, сложни и същевременно разбираеми. Искаш думите да са подбрани добре и да използвам метафори, все едно някой подбира звездите по броя на трепванията им. Искаш да се забавляваш, да не изпуснеш нищичко, да бъдеш щастлив, да пътуваш, да си оптимист, да помъдрееш, да пораснеш, да знаеш! Всъщност, може би не ме интересува какво искаш ти, но ако искаш по-голямата част от изброените неща това те прави предвидим.

Предполагаемото следва предвидимото само когато е предсказуемо.

Правилният избор

От какво зависи щастието?

Правилният избор. Във всеки един момент правилният избор е от значение. Дори във този момент решавам, че е по-правилно да пиша с кратки изречения, въпреки че, не са ми в стила.Знаете, че избора е навсякъде около вас, във всичко и във всеки. Персоналната логика определя персоналният избор, дори и след това той да се окаже грешен. Логиката е свързана с опита и може би и с това с коя ръка пишете. Аз пиша с лявата и би трябвало да имам много странна логика, т.е. имам. Отделно от това ще вкарам и малко астрология. Планетата ми покровителка и дрън дрън е Венера. Гадост! Бива ли да съм с толкова сантиментална и досадно романтична покровителка. Марс например е къде къде по-по или Слънцето - пфууууу чудно. Та Венера се върти на обратно спрамо останалите планети в Слънчевата система. И сега питам - Създава ли се равновесие щом логиката ми е обратна (заради лявата ръка с която си борява) и щом Венера се върти наобратно. Едва ли?! На втори прочит нямат нищо общо, но се получи добро сравнително-несъотвествие. Искам да Ви кажа, че Венера много ми се бърка. Както атмосферата й така и влиянието й са супер инертни. Един път "Да", друг път "Не".. След това още няколко пъти "Да", "Да", последвани от "Не", "Не"(както в рекламата за кроасани)... Как да съм щастлива като постоянно емоциите ми се бъркат в избора?! Трябва ли да има добра гледна точка на това?! Къде е хубавото в случая, след като това е един порочен кръг?! И даже не е кръг, защото прави зиг-заг-ци! Кръг е защото емоциите влияят на избора. Окей. От там не се разбира колко и дали въобще някаква логика е вложена.Окей. Не се и разбира своевременно дали избора е съвсем правилният. Нот соу окей...

P.S. Следващият път обещавам да вложа повече логика. И да, признавам си, че по емоционални причини се самоангажирах да напиша този пост.

In An Absolute World Истината има едно значение...

In An Absolute World:

Правилата нямат изключения, но и нямат значение...

Мъжете винаги са по-силният пол...

Всеки си знае мястото, дори и да е заето...

Никой никога не изпуска влака, защото всеки кара колело...

Обедната почивка е точно 1 час, когато най-много те мързи...

Истината има едно значение...

Отговора никога не е повече от един...

Предположенията винаги са равни на вероятността...

Времето тече еднакво за всички...

Няма турски сериали по БГ телевизиите...

За да слушаш, правиш и разпространяваш чалга, трябва да си платил данък "Вредни"...

"Матрицата" е сериал...

Jude Law е по-висок...

Хората правят само това, което обичат да правят и това нещо не спира да ги кара да се чувстват добре, независимо всичките негативи, които им сипват отгоре. :)

Шестте шапки

Отказвам да ти обеснявам за какво става въпрос !

Ако самостоятелно не можеш да стигнеш до някакъв задоволителен извод, батенце , just no one can help you so ..so sorry !

Имам разни интересни неща, кръжащи и правещи множество хаотични лупинги в овалната ми главица, но ако можех да ги степенувам, щях да предизвикам непредвидима незаинтересованост.

Насочвам темата към мисленето! Мисленето като начин да се чувстваме добре и като начин да въздействаме на хората да се чувстват добре или .. според зависи кой какво си е заслужил.

Едуард Де Боно илюстрира по безпрецедентен начин видовете правилно мислене, като използва техниката на "Шестте шапки". Бих казала очарователно заинтригуваш метод за координиране както на мислите, така и на емоциите. Техниката е следната: шест шапки в различен цвят, като всеки цвят олицетворява някаква специфична сила ( Бялата- информацията, Червената - емоциите, Черната- критичното мислене, Жълтата- ценностите, Зелената-идеите и енергията и Синята (любимата ми) коята обединява,организира и контролира всички останали).

Шапките се употребяват като код, изискващ определен начин на мислене.

Съвета ми е! Ако усетите, че в момента несъзнателно сте под въздействието на Червената шапка, опитайте се да я комбинирате с Бялата или Жълтата, иначе вероятността излишните емоции да надделеят, би се повишила във всеки един момент. Силните емоции или чувства могат да ограничат възприятието ни , като дори и най-очевидната логика в направеният избор може накрая да е зависима от тях.

"Белият заек", "42", "23"

Много искам да ви опиша странният феномен, който напоследък ме съпътства, т.е. те май са няколко.
Феномен 1 : "Много искам"
Характеризира се с това, че виждам нещо някъде (работа, човек, дреха, начин на живот) и много си го харесвам. След неопределен период от време изкача потенциална възможност да "придобиване". О.К. Супер доволно. Да ама не. Истината е, че си пожелавам грешни неща. Бързо изчерпаеми, с нисък относителен дял на себестойност.
Извод: Пожелавайте си каквото ви е на душата, но не забравяйте, че елемента на разочарование съществува с пълният си потенциал.
Феномен 2 : "Не рискувам, дори и в краен случай"
Не мога да ви го опиша с думи, предполагам, че не съществува и физичен закон или научно становище, но бива ли да съм толкова широкоскроена личност и да гледам как повечето от нещата минават покрай мен, гледайки ги с хладнокръвен безинтерес. Не е възможно да съм спряла. Не е възможно постиженията ми да не ме стимулират и окуражават. Не е възможно да не го приемам, разбирам или несъзнателно да го отхвърлям.

Извод: Или е възможно... ?!

Феномен 3 : "Инуицията ми, е***а майката на всичко"

Простото правило, че "Когато една врата се отваря, друга се затваря" или когато се случат 2 големи страшно важни, положителни и въобще яки нещата, то задължително трябва да последват 3 малки гадни или 1 грандиозно закопаващо. Правя го, просто ми се получава, незнайно как, незнайно от къде, незнайно дали съм си го въобразила или наистина "следвам белият заек".. И като споменах "белият заек" се сетих за нещо, което преследва мен, а не аз него - 42. Да, точно както в книгата или не, точно както във филма "23"...

Извод: Не ме разбрахте нали ? Спокойно, можете да се върнете 4 реда нагоре.

Феномен 4 : "42 ми се отразява добре"(дори в рима)

Засичам го на ден минимум по 5 пъти и секунда след това вече съм подготвила вниманието си да ми се случи нещо-си, от някъде-си. Не знам дали ми се случва всеки път, все още феномена е на етап разследване и натрупване на база данни.

Извод: Просто си харесайте някое двуцифрено число и гледайте какво ще се случи.

P.s. Започнах пост-а точно в 23:42 часа на 24.04.2010, психарско, а ? Честна скаудтска - сега се сетих. Goodnight goodnight ...

За заблуда на врага

Мога да се правя на наивна, но не мога да се правя, че не ми пука.
Мога да изразявам себе си с един поглед, една дума, една секунда излишно мълчание.
Често се колебая дали да премина прага, а понякога и го правя, задъхвайки се от щастие и медитирайки с отворени очи.

Нечии истини всеки ден развалят equilibrium-a ми.
Правят го разхвърлян, прекалено оцветен, шумен и инертен като бит пазар.
Нечия глупост всеки ден мен убива, за да може друга да ме възкреси по най-вдъхновяващият начин, който едно човешко създание и съзнание може да препреживее. За жалост тези ежедневни, а понякога и ежеминутни глупости рядко могат да се предвидят, но затова пък могат да се пренебрегнат, стига да можеш умело да си внушиш, че мама му стара смотана чак толкова дълбок и грандиозен смисъл всъщност наистина няма ...

News

Минаха цели 6 месеца.

-------
Доволна съм от постигнатото и съм разочарована от непостигнатото, но и в двата случая просто е трябвало нещо да не се или се случи.
-------

Алекс, беше прав... Ти си виновен. Благодаря ти :)
-------

Deep Euphorical Desire

Ей сега сигурно ще се зачудите основателно, аджеба каква работа има този ро(бот) в тази социална редица (в случая колона). Ще се зачудите и то съвсем основателно. Логиката е следната - Да пусна заявка в Inet, че искам прототип на робот със сегментирани качества (доставка през 2021) ... 

...Да се обвържа основетелно или неоснователно, за постоянно или непостоянно и/или по сметка или по л***в (тази дума се разбрахме да не я споменавам) ...

 ... Или да си взема куче по възможност по-агресивна порода, за да може винаги да има някой виновен, без този някой да съм аз ...?!

Приемам и други предложения, не е задължително да са по темата хах. 

Няма да споменавам

От толкова много размисъл над нелогични и маловажни неща, всички вече започнаха да каталясват. Запазете си остроумието, за моментите когато наистина ще ви е нужно... Или по-добре вземете да си записвате, докато не стигнете до етапа, в който си задавате въпроси и си отговаряте, след това процедурата ще е наложително да се смени с по-ефективна. 

Друго условие е да изпразните от съдържание думата .. Чакайте, че ми е гадно дори да я споменавам, много ми е неблагозвучна. Хайде няма да я споменавам,  само ще се надявам по-умните от вас да са се сетили за какво точно иде реч. Подсказвам на тези които са ми изпуснали мисълта - в нея има "Б" и "В" .. А и на всичкото отгоре "Ю" .. Супер ужасната буква. 

За тези които малко не им остава да се сетят подсказвам, че думата започва с буквата с която започва думата, която означава според Фройд "Енергиен запас от сили, които се предизвикват от половия инстинкт"... Тези които са познали могат да изпратят смс на който си искат номер. Аз обещавам, че няма да има награда. 

My Imaginary Friends Are With Me

Мразя - кич, който се нарича “екстравагантна” мода

Oбожавам:

-тихата лятна музика;

-английски хумор;

-Белослава;

-да спя до късно;

-черен чай с мляко и бергамот; зелен чай с лимон;

-еклери;

-морето и слънцето;

Обичам:
- да съм във форма;
- палачинки;
- удобни обувки;
- да пътешествам;

- "Властелинът на пръстените" /и трите му части/;
- stereo sound;
- пижама на мечета;
- да спа гола;

- да имам мускулна треска;

- сок от моркови и протокали;
- да не доглеждам филми;
- да мечтая;
- да наблюдавам;

Мразя:
- да готвя;
- празни разговори;
- компютърни вируси;
- златни "атрибути" в/у един мъж;
- пуканки /особено на кино/;
- чипс;

- да пиша смс-и;
- студ;

- да се оправдавам когато наистина имам да уча;

-кич, който се нарича “екстравагантна” мода;
- боб;
- "модни" тенденции;
- отваряне на нови CD-та (найлона);
- газене из локви;
- бананов сок;
- мръсни и прашни обувки;
- тъпи моливи;
- да чета на l.a.t.i.n.i.c.a;
- пътуване с “БДЖ”;
- потни “бакшиши”;
- антиоксиданти, оцветители, подсладители, глазури и консерванти;
- задимени барове;
- дистанционен пулт - увит в нейлон;
- полирани секции;
- когато препратка (линк) се отваря в нов прозорец, без да ме пита;
- анимирани банери и гифове, не отговарящи на съдържанието;
- спам;

Харесвам:

- студено прясно мляко;

- мюсли с плодове;

- домашна баница (без късмети);

- миризмата на асфалта след дъжда;

P.S.
Списък постояно се допълва и се променя!

Post-Modern

It's a new thing, new faith, new track, 

new trip, new try, new day,

 new game, new life, new face,

 new hope, new dream, new fight, 

new light, new place, new night, 

new high

I'm your redaction, you're my realize

Имам това, което ти искаш, а ти имаш това от което аз имам нужда... Но имаме ли го наистина или го пазим в някаква частично разголена тайна?!

Всъщност аз самата не знам точно какво е ,,това” което искаш, но съм убедена, че го имам и разбирам какво точно е само когато ти искаш да го имаш...  

Но когато аз усетя, че го имам, означава ли в този момент, че ти още го искаш или спираш да го искаш когато разбереш точно какво е ?!

Или може би ти няма как да спреш да го искаш, защото съществува вероятността аз никога да не разбера какво е ,,то”.

Reborning...

1 Million By Paco Rabanne

That you can have whatever you want just by clapping your hands with money



Ако имаш честта да отдадеш обонянието си на това блаженство, след това едва ли някога ще го объркаш... И докато Hugo Boss, на който рекламно лице беше Джонатан Рийз Майерс (Jonathan Rhys Meyers)(HugoXX) и след това Джъд Лоул (Jude Law) с Dior Homme Sport, смятах да ги подарявам за да може притежателят им да ми ухае на тях, а аз да се сещам за Джонатан и Лоул, то 1-ят Милион предвиждам да си го купя на себе си и да пръскам вечер възглавницата си... Ммммм Благо-Блажено-Блаженство.

Placebo Effect

"Плацебо е пример за начина, по който психиката може да въздейства върху тялото"

Не става въпрос само за комерсиалният пример със хапчето, което се дава на пациент и му се казва, че това е най-ефективният медикамент за неговата болест, а всъщност това хапче не е нищо повече от обикновен аспирин.. Става въпрос за абсолютно всичко около нас, което може да ни въздейства на психиката както положително така и отрицателно... Да няма никаква реална стойност и същевременно влиянието, което ни оказва да е с грандиозен резултат.

Сега като се замисля, съществуват толкова много неща с този ефект. Едно от първите неща за които се сещам е религията и кафето. Религията, защото както за нея така и за плацебото ключов фактор е вярата. И в двата случая именно вярата или по-конкретно казано - силата на мисълта, определя параметрите на това в което си решил да вярваш. За кафето се сетих, защото чашата от любимото ми съботно кафе с мляко и кафява захар още стои до мен недоизпито. Но ако знаехме за кафето само, че действа тонизиращо и нищо повече ( как и на кое влияе точно ) ,  щеше ли да е най-масовата напитка след ставане, само защото вярваме, че ни влияе някакси ..!? Теоритично знаем какво влияние ни оказва ( не можем да пренебрегнем това), но практически няма как да пренесем съзнанието си в кръвоностните съдове и да видим след няколко глъдки кафе дали те се стягат или отпускат.   

Equilibruim 2

Няма да те убеждавам в чудеса, защото чудесата са навсякъде около нас и в самите нас.Достатъчно е само да повярваш,че ги има.
Не ми се сърди когато ти кажа, че ми се гади от теб, защото аз съм си такава - скептична, критична и твърдоглава. Може би е проява на слабост да затворя очите си, когато се налага да жертвам по-незначителни свои убеждения в полза на други по-значими, но това не означава, че предпочитам по-лесния път.

Единственото нещо, което може да ме подържа истинска е стремежа към хармония и силата която тази хармония може да ми донесе. Не е необходимо да се чувствам зле когато загубя нещо, защото знам - "Енергията в природата не се губи, тя просто преминава от една форма в друга".

Tales

След няколко десетки години дали приказките, които сега ние сме чели и са ни разказвали като малки, ще продължават да се разказват и дали ще пробуждат и предизвикват бъдещото детско въображение, така както нашето преди години?!

Ще съм огорчена и възмутена ако тогава само 1 от 10 деца е чуло за "Алиса в страната на чудеса" или "Вълшебникът от Оз" и ако вместо подобни развиващи шареното и приказно възображение призказки, децата си говорят за това, кои точно компютърни игри да си разменят и дали "Хълк" е по- силен от "Хитмен" или не .
Надявам се най-ранният приказен спомен у децата след 10..20..30 години да не бъдат само и единствено поредици от рода на "Хари Потър" , "Властелина на пръстените" и "Карибски пирати", въпреки че не намирам нищо лошо с подобни 3 часови филми.
Когато бях 5-ти клас следях един детски сериал.. " Войната на зверовете ". Та спомням си, че това филмче беше с много добра за времето си компютърна графика и въобще беше си изпипано доволно... Щом аз се запалих да го следя, не знам за по-малките (хах). Само се надявам подобни сериали, филми, програми , канали и игри да не предизвикат прекалено изкривено мислене и да объркат децата от ранна възраст в това кое е реалност и кое е просто граница на компютърните възможности.

П.С. Одобрявам приетия закон за вечерен час за малолетните и пълнолетни съгражданчета. :)

За Многото Многоточия ...

Нещата свършват от там къде започва краят им, нали ?!

Или започнатото независимо от къде, преминавайки през различни ситуации, от които се предполага, че ще станеш малко по-мъдър, по-човечен и по-добър, но всъщност малко след края не е достатъчно ясно дали се е получило точно така.. 

Та говорихме за краят или по-точно само аз говорих за него , което е почти същото, защото и в двата случая значението от това е еквивалентно на изгубено време. Нали уж краят бил началото на нещо ново, в подобен случай началото на нещо ново не е ли и същевременно началото на новото край?! От песимистична гледна точка заковаващ отговор е "да". От  отпимистична - при ново начало трябва да ти се случват всички онези нови и положителни нещица, който отново от песимистична гледна точка нямат много голямо значение освен за момента, защото така или иначе всичко в един даден момент се забравя.

Странен ден беше днес... Досадно странен и нерепродуктивен.

Какво ли е станало .. ? Хмм, нищо , нищо особено , нищо конкретно ... 

Fantastic Fashion Fantasy

• Magazine: Vogue UK
• Photographer: NIck Knight
• November 08