Мога да изразявам себе си с един поглед, една дума, една секунда излишно мълчание.
Често се колебая дали да премина прага, а понякога и го правя, задъхвайки се от щастие и медитирайки с отворени очи.
Нечии истини всеки ден развалят equilibrium-a ми.
Правят го разхвърлян, прекалено оцветен, шумен и инертен като бит пазар.
Нечия глупост всеки ден мен убива, за да може друга да ме възкреси по най-вдъхновяващият начин, който едно човешко създание и съзнание може да препреживее. За жалост тези ежедневни, а понякога и ежеминутни глупости рядко могат да се предвидят, но затова пък могат да се пренебрегнат, стига да можеш умело да си внушиш, че мама му стара смотана чак толкова дълбок и грандиозен смисъл всъщност наистина няма ...






















































